Ранната поява на тревожност и депресия. Дългосрочно влияние и превенция
Когато тревожността и депресията се появят в детството или юношеството, те могат да окажат влияние върху емоционалното развитие, самооценката и взаимоотношенията в по-късен етап от живота — особено ако останат без подкрепа и лечение. Ранният емоционален дистрес може да оформи начина, по който човек възприема себе си, регулира емоциите си и реагира на стрес.
Възможните дългосрочни ефекти включват:
- продължителни модели на тревожност или депресивни състояния
- ниска самооценка и силна самокритичност
- трудности в емоционалната регулация
- предизвикателства във взаимоотношенията, доверието и личните граници,
- понякога това води до социална тревожност, което пък от своя страна не позволява на човек да развие социални умения
- избягващо поведение, бърнаут или хроничен стрес
- физически симптоми като умора, проблеми със съня или необяснимо соматично напрежение
Тези последствия не са неизбежни или постоянни. Често те представляват адаптивни реакции към ранни житейски преживявания, а не личен недостатък.
Превенция и ранна подкрепа
Ранното разпознаване и навременната помощ могат значително да намалят дългосрочното въздействие. Позитивните фактори, които защитават от риск за развитие на тревожност и депресия са:
- здрави взаимоотношения с родителите
- емоционално образование и усвояване на здравословни стратегии за справяне
- навременен достъп до психологическа помощ или консултиране
- среда, която насърчава
- изграждане на устойчивост, самопознание и умения за справяне с трудностите на средата, в която живеем
Търсенето на помощ — независимо дали рано или по-късно в живота — дава възможност човек да разбере по-добре своите преживявания, да изгради по-здравословни начини за справяне и да развие по-сигурна връзка със себе си и с другите.
Промяната и възстановяването са възможни на всеки етап от живота.
Разбиране на тревожността и депресията при подрастващи
Понякога за родителите е трудно да преценят дали това, което наблюдават, е „нормално тийнейджърско поведение“ или знак за нещо по-дълбоко.
Юношеството е период на бързи емоционални, физически и социални промени. Но понякога тези промени могат да прераснат в тревожност или депресивни състояния.
Как би могла да изглежда тревожността при тийнейджърите
Тревожността при подрастващите не е просто „притеснение“. Тя често се проявява както емоционално, така и физически и може сериозно да повлияе на ежедневието.
Родителите забелязват някои от следните промени:
- Постоянно притеснение за училище, приятели, здраве или бъдещето
- Тенденции към скриване на истината, прекалена обяснителност, или затваряне в себе си, неспособност за диалог
- Бягане от училище, социални ситуации или презентации пред хора
- Раздразнителност, напрежение или усещане, че са „на ръба“, гневни изблици
- Физически симптоми като главоболие, болки в стомаха, гадене или постоянна умора
- Проблеми със съня или чести кошмари
- Прекомерно мислене и нужда от постоянно успокоение, което да дойде от вън
- Перфекционизъм и страх от грешки
- Паникоподобни реакции в стресови ситуации
- Някои тийнейджъри изглеждат по-тихи и затворени, а други стават по-емоционални, раздразнителни или лесно избухливи.
Как би могла да изглежда депресията при тийнейджъри
Депресията често се разбира погрешно като „мързел“, „лошо настроение“ или „фаза“, но всъщност е реално емоционално състояние, което засяга настроението, енергията, мотивацията и мисленето.
Това което родителите виждат като промяна:
- продължително ниско и лошо настроение или емоционално „вцепенение“
- загуба на интерес към дейности, които преди са носили радост
- отдръпване от приятели и семейство
- промени в съня (твърде много сън или безсъние)
- промени в апетита или теглото
- постоянна умора и липса на енергия
- трудности с концентрацията и училищната работа
- чувство за вина, силна самокритичност
- повишена раздразнителност и емоционална чувствителност, гнева при тийнейджърите често е един от симптомите за депресия
- усещане за безнадеждност или усещане за „застой“, сякаш бъдещето е без смисъл
За родителите е важно да знаят че, понякога депресията не се проявява като тъга, а като гняв, противопоставяне или пълно емоционално отдръпване.
Защо понякога е трудно да се забележи?
Младите хора често не разполагат с думите, за да опишат как се чувстват. Вместо това емоционалната болка се изразява чрез поведение:
- отказ от училище или спад в резултатите
- прекарване на повече време онлайн и изолация от приятели и семейство
- конфликти у дома, с приятели и в училище
- промени в приятелствата
- рисково или импулсивно поведение
- Емоционално затваряне или „не ми пука“ реакции
- Това, което изглежда като бунт или отдръпване, често е знак за вътрешно претоварване.
Какво усещат често родителите?
Много родители споделят, че се чувстват:
- объркани за това кое е „нормално“
- виновни или сякаш са направили нещо грешно
- разочаровани от липсата на комуникация
- безсилни да помогнат
- притеснени за бъдещето
Тези чувства са напълно разбираеми. Когато едно дете страда, цялото семейство го преживява.
Кога е добре да потърсите професионална помощ и подкрепа?
Добре е да потърсите професионална помощ, когато:
- симптомите продължават повече от няколко седмици
- училището, социалният живот или ежедневното функциониране са засегнати
- детето ви се отдръпва все повече
- има прояви на самонараняване или изрази на безнадеждност
- комуникацията в семейството става все по-трудна
Ранната превентативна терапия помага в развитието на детето ви.
За родители
- Тревожността и депресията при младите хора не са слабост и не са провал.
- Те са сигнал, че един млад човек се опитва да се справи с емоции, които в момента са твърде тежки за него — и има нужда от разбиране, подкрепа и насока.
- С правилната терапевтична помощ младите хора могат да се възстановят, да изградят устойчивост и да прекъснат от рано един цикъл на тревожни и депресивни състояния който може да трае цял живот.