Какво е релационна травма?
Повечето хора си представят травмата като нещо ясно и драматично — един силен, плашещ или шокиращ момент, който променя всичко.
Но травмата може да бъде и тиха, постепенна и невидима.
Релационната травма възниква във взаимоотношения, в които човек би трябвало да се чувства в безопасност, видян и емоционално подкрепен — но това не се е случило.
И не винаги става дума за това, което се е случило.
Много често става дума за това, което е липсвало.
Но нека това което ни е липсвало като деца не го патологизираме в обвинения към родителите ни. Това не е “blame game”(игра на обвинения). Това е възможност да видим липсите на фона на уроците, но не в смисъла на „жестоките уроци на живота“, а по скоро като „възможности, които са ни били дадени за нашето израстване“.
Как се формира релационната травма
Защото сме хора, нервната ни система изначално е настроена за връзка с другите. И както Аристотел че „хората са социални животни“, той описва човека като естествено социално същество, използвайки известния израз „zoon politikon“, който често се превежда като „социално същество“ или „политическо същество“. Основната идея е, че хората по природа са създадени да живеят в общност, да изграждат взаимоотношения и да разчитат един на друг за своето развитие и благополучие. Просто така сме създадени.
Представете си сега, ако това се отнеме, или ако обичта е болка, ако любовта е тормоз, ако най дълбоката естествена наша нужда за свързаност не е удовлетворена?
В детството и юношеството ние изграждаме усещането си за себе си чрез отношенията с родителите и значимите хора около нас.
Релационна травма може да се развие, когато човек преживява:
- Постоянно емоционално пренебрегване, обиди от родителите и т.н
- Непостоянство в грижата (понякога топлина, понякога дистанция и несигурност)
- Критика, отхвърляне или емоционално обезценяване/ подценяване
- Израстване в напрежение, конфликт или непредсказуема среда. Родители които имат проблеми с алкохол, субстанции, хазарт и т.н
- Усещане, че ти нямаш никакво значение за родителите ти
- Емоционално недостъпни или претоварени родители
Важно е да се разбере, че тези преживявания не е нужно да бъдат крайни, за да имат влияние. Дори любящи семейства понякога несъзнателно пропускат емоционалните нужди на детето.
Как може да се прояви в юношеството или зрелостта
Релационната травма често не изглежда като „травма“ отвън, а по-скоро се проявява като модели. Например:
- Усещане „аз не съм достатъчно добър“, независимо от постиженията или усилията, които детето полага
- Страх от отхвърляне или изоставяне във връзките, става прилепчиво към един единствен приятел, например
- Може да се прояви като трудности да се доверява на другите, което ако не е балансирано може до доведе до неспособност да има емоционална връзка с други хора
- Силно угодничество или прекомерно нагласяне към другите, много възрастни са усвоили този модел като деца.
- Лесно емоционално претоварване или затваряне в себе си
- Усещане за откъснатост от емоции или идентичност
- Трудност при поставяне на граници, буквално неразбиране какво е граница. (Границите не са изисквания към другите, но за това можете да научите повече в терапията).
- Дълбоко чувство за самота, дори когато не сте сами
- Силна самокритика или срам
Защо е трудно да разпознаем травмата?
Релационните травми често остават невидими, защото няма един конкретен „случай“, който да се посочи като причина. Детството може да изглежда „нормално“ отвън и човек се е научил да функционира много добре външно. Много хора започват да ги разпознават по-късно в живота, когато забележат повтарящи се модели във връзките, тревожност или емоционални трудности, които трудно могат да обяснят.
Релационните травми влияят на взаимоотношенията
Релационната травма често се проявява най-силно във връзките:
- Някои изпитват страх от това да не би да са „твърде много“ или по някакъв начин „недостатъчни“ за другият
- Трудност и дори невъзможност да се отпуснете в близки отношения
- Отдръпвате се, когато връзката стане по-интимна
- Оставате в нездравословни отношения от страх от загуба
- Силни емоционални реакции при малки конфликти
- Трудност да се чувствате сигурни, дори в отношенията да не са конфликтни
- В основата си релационната травма е свързана с това как нервната ни система се е научила да оцелява във връзката си с родителите ни.
Релационната травма не означава, че вие сте нещо „дефектен“.
Тя често е отражение на начина, по който сте се адаптирали, за да се чувствате в безопасност, приети и свързани. Тези модели някога са ви помагали да се справяте, но сега може би работят срещу вас.
Тези неща могат да се променят и се работят в терапията.
Какво означава това практически?
В терапията вие ще имате възможност:
- да разберете емоционалните си модели и стратегии на свързване
- да започнете да се чувствате по-сигурни във връзките си като разберете също и нуждите на партньора си
- да изградите повече самосъстрадание вместо самокритика
- да развиете по-здравословни граници
- да преживявате близост без страх
Терапията може да бъде пространство, в което тези преживявания се разбират, а не се осъждат — и в което постепенно се изграждат нови начини за свързване.
Нормално е хора с релационна травма да казват:
„Нищо пък чак лошо не се е случило, за да обясни как се чувствам.“
Но емоционалната болка не трябва да бъде драматична, за да бъде истинска.
Ако връзките ви, емоциите или усещането ви за себе си са трудни или объркващи — потърсете помощ. Дайте си шанс за по добри връзки в живота си.